Прочетен: 2231 Коментари: 6 Гласове:
Последна промяна: 16.02.2007 16:25
БЕЗИМЕННО
Как моли се за дъжд света,
тъй както никой никога не се е молил.
Вали! Вали! Излей сега
живителните свои сили долу.
Ще бягат хора, ще се крият
под стрехите на сушинка,
а капчиците ще се бият
без капка страх в студената земя.
А толкова е кратък техният живот,
че чак е странно, непонятно-
родени да дадат живота нов
и да умрат безславно, безвъзвратно.
Цветята, техните деца сираци,
главичките си нежни все нагоре
протягат към небето, към баща си,
към Слънцето, сияещо в простора.
А тоз баща защо сияе?
Не страда ли за капките дъждовни?
А може би за тях нехае,
щом те се раждат с милиони.
И някак с милионите се смива,
обезличава този подвиг техен,
а спомена за капките изтрива
след миг една красива,
но ялова дъга,
на Слънцето "единствена" любима
законна негова жена.
Така безименни останаха героите,
загинали във бури героични.
Ах, моля се за тези бури,
в които ще умрем безлични.
Дано след нашта смърт като цветята,
протягайки към слънцето главички мили,
децата помнят нас и носят във сърцата
живителната наша кръв във своите жили.
А Слънцето-герой на всяко време-
само, без свян ще се показва горе,
а след като отново сме умрели,
пак ще се хвали със своята изгора.
Пламен Петков SYNTEZ
Русе`05
... Малко в повече е патосът, но може би така и трябва....не знам...хареса ми! ;)
Прегръдка за теб, приятелю!:)
Все пак не е съвпадение на имената значи! :)))
"родени да дадат живота нов
и да умрат безславно, безвъзвратно"
Много силно.