не позволявай да иде във нищото..

Тази свята любов не убивай,

па макар да е толкоз логично.

Не охладнявай към мен, не изстивай,

дори с друг да споделяш живота си.

Тази свята любов не убивай,

 мила,

запази я дълбоко в душата си.

Тъжно е, че времето безмилостно,

ще заличава бавно спомена за теб и мен,

но нека да остава вечно в жива,

Любовта ни ден след ден.

Тези мъжки сълзи, дето лея сега,

нека бъдат съдбовна прокоба,

да достигнат сърцето ти, там горят.

да ме помниш и търсиш до гроба!

А след туй като вече на тази земя,

нашите стъпки и реч не се чуват,

да се слеят душите ни във вечността..

Двама с тебе завинаги влюбени!!!

Плаче душата ми....

Завинаги твой!
П.
Написано на 28.11.2011г.