ЩЕ СИ ОТИДА

Не чувствам аз от теб да ме обичаш,

макар че с мен си ти и ден и нощ,

макар по чуждите мъже да не заничаш,

не чувствам твоята любов.

Защо си с мен? Върви си! Заминавай!

Без теб навярно ще умра,

но моля те без сълзи се прощавай

със мен и моята душа.

Не вярвам в сълзи, нито в клетви вече,

не вярвам и на себе си дори.

Че моят земен път изтече

и нищо не оставих, и не сътворих.

Върви си, за да си умра спокоен

и да не страдам аз за любовта си.

Върви си! Не ти трябва жив покойник.

На друг върви да даваш хубостта си.

Мисли за мен, че бил съм просто сън

и стискай палци да не ме сънуваш вече.

Върви си-казвам, но излизам вън

и аз си тръгвам, тъй от теб далечен.

Ще тръгна, за да не умра,

че тази смърт навярно ще ти пречи.

Мрази ме по-добре затуй, че си сама.

От мъртъв по-добре да съм далечен.

Но, ако аз не издържа

и, ако чуеш ти, че нейде съм умрял,

не се измъчвай за това,

кажи си, че не съм живял...

Пламен Петков    SYNTEZ   
Русе ( Не се отнася за никой в моя живот! )