КАКВО, ДЕЦА, ВИДЯХТЕ ОТ ЖИВОТА
- Майко, майко, събуди се!
Мамо, ще умра от глад.
- Хайде, синко, полегни си
нямаме трошица хляб.
-Мамо, ти нали работиш?
Тате-също, а защо
вечер лягаме си гладни
и сънуваме брашно?
- Синко, хлябът днес не стига,
робско време. Полегни,
почети си, сине, книга,
тази от последните пари.
Трябва, сине, да си умен,
трябва да се учиш и четеш,
щом пораснеш, този свят безумен
от калта да изведеш.
Ние с татко ти не ще успеем
дните хубави да видим-
само в глад и стрес живеем,
скоро и ще си отидем.
Ти обаче ще успееш.
Зная, чувствам го във мен.
ти си някак тъй замислен,
сериозен и студен.
А сега поспи, ще видим утре.
Утре може би ще вземе в заем,
може би и хляб ще купим,
може би...сега не зная.
И синът заспа, дори сънува,
как светът красив е и прекрасен.
Липсваше в стомаха тази болка
дето го измъчваше ужасно.
Даже сили имаше да тича,
да се радва на цветя и птици.
Позволи си даже да обича
бедно някакво момиче.
Сън, така прекрасен сън.
Спи момчето и се чуди-
сън ли е наистина това
и не ще да се събуди.
Не, не се събуди вече-
женски писъци и плач
носи вятърът далече
в утринния здрач.
Но защо, защо е всичко?
сига, стига скърби и печал.
Вашето момче обича,
то открива любовта.
Във смъртта любов откриха
детски две сърца.
Вятърът донесе писък-
още някой бе умрял в нощта.
Какво, деца, видяхте от живота?...
Пламен Петков SYNTEZ
Liveblogging: непоносимият Президентски ...
Настоявам екипът на "Нова Телевизия...
Но наистина описана и осъществена като с магия ..
(дано те направих с тази широка усмивка щастлив, поне за малко! ;-))
И аз живея и пиша май за хора като теб... да си призная..................... :-*
{}
28.02.2007 09:41
ako dobro si pravil tuk........ne znaia?!
Грабна ме от първия стих.
Няма да забравя третия куплет.
Поздравления за стихотворението!