КАКВО, ДЕЦА, ВИДЯХТЕ ОТ ЖИВОТА

- Майко, майко, събуди се!

Мамо, ще умра от глад.

- Хайде, синко, полегни си

нямаме трошица хляб.

-Мамо, ти нали работиш?

Тате-също, а защо

вечер лягаме си гладни

и сънуваме брашно?

- Синко, хлябът днес не стига,

робско време. Полегни,

почети си, сине, книга,

тази от последните пари.

Трябва, сине, да си умен,

трябва да се учиш и четеш,

щом пораснеш, този свят безумен

от калта да изведеш.

Ние с татко ти не ще успеем

дните хубави да видим-

само в глад и стрес живеем,

скоро и ще си отидем.

Ти обаче ще успееш.

Зная, чувствам го във мен.

ти си някак тъй замислен,

сериозен и студен.

А сега поспи, ще видим утре.

Утре може би ще вземе в заем,

може би и хляб ще купим,

може би...сега не зная.

И синът заспа, дори сънува,

как светът красив е и прекрасен.

Липсваше в стомаха тази болка

дето го измъчваше ужасно.

Даже сили имаше да тича,

да се радва на цветя и птици.

Позволи си даже да обича

бедно някакво момиче.

Сън, така прекрасен сън.

Спи момчето и се чуди-

сън ли е наистина това

и не ще да се събуди.

Не, не се събуди вече-

женски писъци и плач

носи вятърът далече

в утринния здрач.

Но защо, защо е всичко?

сига, стига скърби и печал.

Вашето момче обича,

то открива любовта.

Във смъртта любов откриха

детски две сърца.

Вятърът донесе писък-

още някой бе умрял в нощта.

Какво, деца, видяхте от живота?...

Пламен Петков        SYNTEZ