Постинг
12.02.2007 17:33 -
Сърце
Автор: syntez
Категория: Изкуство
Прочетен: 3105 Коментари: 13 Гласове:
Последна промяна: 12.02.2007 17:42
Прочетен: 3105 Коментари: 13 Гласове:
1
Последна промяна: 12.02.2007 17:42
СЪРЦЕ
Не мога да заспя.
Като безброй прожектори
клепачите пробива светлина
от иначе спокойната,
сияеща луна.
И сякаш страшни викове
раздират
тишината...
Но няма никой! Сам съм!
И заслушан в себе си разбирам,
че този глас във пустотата
е влюбеното ми сърце,
и че копнеещо за теб умира.
Макар че разумът ми истината знае,
че още утре ще те галя със ръце.
Сърцето ми
се мъчи
и дерзае.
Как разум да налееш на сърце...?
Пламен Петков SYNTEZ
В.Търново 2003г.
1.
анонимен -
Имаш сърце, запазил си го..браво!
12.02.2007 21:50
12.02.2007 21:50
Разумът и чувствата не са приятели!
Поздрав!
цитирайПоздрав!
Blagodarq ti! :)))
цитирайС нетърпение очаквам следващия!:)*
цитирайBlagodarq ti mila esen! Blagodarq!!!!
цитирайда изглеждат взаимноизключващи се, все пак, работят съвместно много добре! ;)
Добре представена идея, приятелю!! :)))
цитирайДобре представена идея, приятелю!! :)))
Прочетох с удоволствие!:)
цитирайА утре слънцето ще дойде,
и сенките ще легнат по местата си.
Сърцата плачат само нощем,
негалени и в недостатъчност.(ще продължиш ли?)
цитирайи сенките ще легнат по местата си.
Сърцата плачат само нощем,
негалени и в недостатъчност.(ще продължиш ли?)
На сутринта, отново твърди,
приемаме дуел с живота си,
по-тъжни и по-мъдри,
но още по-самотни сме. (Става ли?)
цитирайприемаме дуел с живота си,
по-тъжни и по-мъдри,
но още по-самотни сме. (Става ли?)
А утре слънцето ще дойде,
и сенките ще легнат по местата си.
Сърцата плачат само нощем,
негалени и в недостатъчност.
На сутринта, отново твърдо,
поемаме пеша живота си,
(понеже няма мърдане)
и... още по-самотно е...
цитирайи сенките ще легнат по местата си.
Сърцата плачат само нощем,
негалени и в недостатъчност.
На сутринта, отново твърдо,
поемаме пеша живота си,
(понеже няма мърдане)
и... още по-самотно е...
Разкошни са! Наистина много ми харесва как пишеш, приятелю :)*
цитирай"Макар че разумът ми истината знае,
че още утре ще те галя със ръце.
Сърцето ми
се мъчи
и дерзае.
Как разум да налееш на сърце...?"
Как ли ще дочака сърцето ми измъчено-
от любов изтерзано и облъчено-
утрешния ден и светлината,
родена в твоя поглед нежен...
Ще трябва някак нощта без тебе да изтрая,
и да посрещна на утрото красотата,
утешила скръбта ми по тебе накрая...
Зная, щом ме докоснеш с ръце....
.... само в миг ще изцериш моето бедно сърце.....
(става ли? ;)
цитирайче още утре ще те галя със ръце.
Сърцето ми
се мъчи
и дерзае.
Как разум да налееш на сърце...?"
Как ли ще дочака сърцето ми измъчено-
от любов изтерзано и облъчено-
утрешния ден и светлината,
родена в твоя поглед нежен...
Ще трябва някак нощта без тебе да изтрая,
и да посрещна на утрото красотата,
утешила скръбта ми по тебе накрая...
Зная, щом ме докоснеш с ръце....
.... само в миг ще изцериш моето бедно сърце.....
(става ли? ;)
Радвам се че съм успял да ти доставя удоволствие slavei :)))
цитирайЕхххх candysays, толкова ме радваш! Разбира се че става! Имаш една силна приятелска прегръдка от мен!
цитирай