САМОТЕН СЪМ, КОГАТО СИ ДАЛЕЧЕ
Във стая аз и още двама души
дърдорим по безсмислени въпроси.
Часът е десет. Дим, кълба от пушек
над самотат ми се носят.
Самотен съм, когато си далече,
самотен глас в море от думи.
Отказвам да ги слушам вече.
Ела и се роди в съня ми.
Унесен във съня към тебе тичам
с ожулени и лакти и колене.
Отново падам, но не се отричам
от мисълта да си до мене.
Невидимо обратното течение
от мене те държи далече.
Преплувах океани от съмнение,
дано да открия вече.
За да усетя пак дъха ти
и нежните ти устни да целувам,
ще трябва още много пъти
на сън към тебе аз да плувам.
Или да тичам до забрава
към твоето сърце, в което
на тръгване горя жарава,
а върна ли се може да е пепел.
Събуждам се. Часът е същият.
Нима часовникът е спрял?
В кошмар объркан ли съм всъщност
или без тебе съм умрял?...
Пламен Петков SYNTEZ
Благодаря ти за удоволствието да го прочета, приятелю!
Безкрайна! Вечна!:)
Браво! Приветствам те тук с добре дошъл и се радвам че попаднах на твоя блог...
Бъди щастлив и все така уверен в чувствата си! :))
:)