Ти, есен късна, хладна, нежелана

със свойте дъждове студени,

ти само моя ще останеш -

любов ти моя, споделена.

Вървя през теб, о, моя есен,

спокойно стъпвам през килими от листа

и въпреки студа ми е чудесно

в дъжда през теб разгърден да вървя.

И ако мога да избирам аз сега,

то ти ще си сезон единствен

и въпреки че носиш в себе си тъга,

ми носиш и любов безкрайно искрена.
Пламен Петков        Syntez