Замисляли ли сте се в какво време живеем, време в което моралните ценности биват драстично изместени, на простотията множеството се кланя като на божество, и съответно колкото по-идиотско е нещо, толкова по "яко" е то . Време в което всеки гледа себе си и дори не се замисля за човека отсреща, време на отчуждение, в което да срещнеш истински човек е такава рядкост, че хората по често намират четирилистни детелини. Време в което и без това малцината добри хора биват потъпквани, потискани, подигравани от връстниците им и волю-неволю се насилват да се озлобят, само за да не бъдат мачкани от обществотоежедневно. A всъщност те са добри по душа, но не смеят да го покажат от страх как другите ще реагират на това. Разбира се има и малко от тези добри хора които решават да понесат нелекия товар на добротата, да останат добри и верни на себе си въпреки всичко, за което лично казвам евала на такива хора, все пак смятам и себе си за един от тях.
      А какво всъщност е добър човек ? Дали това е някой, който е добър с теб само докато има изгода от теб и в следващия момент, когато вече не си му нужен, те кара да се чувстваш по-нисък от тревата? Или това е човек, който би бил до теб без дори да има изгода, който би те подкрепял в трудните моменти, който би ти помогнал с каквото може без дори да се налага да го помолиш, човек, който успява да те накара да се усмихнеш дори когато ти се плаче... А има ли въобще такива хора, а дали не се броят на пръстите на едната ви ръка... Да... количеството не прави качество ще кажете, но се замислете, познавате ли някой добродушен човек, който малко или много се променил към по-лошо, станал е раздразнителен, избухлив, намръщен през повечето време ? А замисляли ли сте се защо се е променил... Разменете си мислено за момент ролите... 
  Знаете ли, понякога седя и се чудя, защо е нужна всичката тая злоба...
 Ако хората бяха малко по-мили един към друг, нямаше ли всички да се чувстваме по-добре ?!
 Да, всички сме хора, но не всеки е човек ... Масата, огромната тълпа, от време на време са просто бегла сянка на човек... 
Не е лесно да си човек, затова повечето предпочитат да се слеят с тълпата. 
Преди време видях нещо - в един от  часовете, проекторът, който се използва за представяне на презентации даде проблем и решиха да го изключат за да се охлади и се чуха възгласи :
"Дайте му малко почивка, все пак и то душа носи...", това макар и казано на майтап ме наведе на една мисъл.
 Опитваме се да одушевим предмети, но в същото време самите ние ставаме все по-бездушни...

Йордан Бадов

 

 

 

Радвам се, че все още се намират хора, които си задават тези въпроси.
Приятна вечер!

Мерси, приятна вечер и на теб ! :)

рядко се намира нещо написано от друг, което да ме впечатли :)
имам една добра и една лоша новина. добрата е че си мислиш че си добър човек. лошата е че щом си отселял явно не си. единствената причина че има хора днес е че се приспособяват към промените в околния свят.

Здравей, радвам се, че съм успял да те впечатля ! Колкото до това дали съм добър човек, ако се познавахме лично, вероятно би могъл да знаеш, че напук на света съм си добряк, че хора като мен са рядкост(не ме разбирай погрешно, не искам да излезне, че се самовъзхвалявам). Както казах по-горе, товарът на добротата не е лек и затова мнозина решават да се приспособят, както се изрази ти. Обаче има и хора, които решават да понесат този товар въпреки всичко...
П.С. Мисля че "отселял " се пише оцелял .

дали не си луд? осъзнаваш че светът е лошо място и въпреки това се противиш. това е нещо като да си потънал до гуша във фелакии и да казваш: нищо ми няма , нищо ми няма. ма то мирише ве :)
п.с. никога не съм претендирал за правопис. не ползвам български в ежедневието си, просто не ми е нужен :) и се забравя.

Да, може и да ме наречеш луд, може да ме наречеш както искаш, но аз искам да съм себе си, няма да се променя към по-лошо заради някакви идиоти !

не може да спреш растежа на гората. ще се промениш, ще се промениш ... :)

Може пък аз да вдъхновя някога някого да се промени към по-добро
Все пак всяка революция е почнала от някъде, от някого ... :)

Доброто е доказателството, че Бог съществува. То никога не е налагало себе си със сила или с измама, както прави злото. Да, светът е заразен и върви към гибелта си, но семенцето на доброто никога няма да се прекърши. То винаги ще оцелява, въпреки мизерията около него. Един недобър човек никога не би могъл да разбере това, нито как работи доброто. То е мъничко чудо, понякога едва забележимо, но силата му е много по-голяма от тази на злото. То работи по особен начин... Някой виждал ли е как израства стръкче измежду камънаците? Това е тайна, която само доброто сърце знае. Таен език, който останалите не разбират. Прекрасен... :)
И дай Боже до всяко добро същество да застане поне още едно!... :)

Напълно съм съгласен! Добротата е благословия, но понякога и бреме ... Въпреки че много хора няма да разберат добротата ми, аз се чувствам истински щастлив, когато открия човек, който ме разбира и оценява добротата ми. Някой добросърдечен, който е наистина ЧОВЕК в пълния смисъл на думата. Това, че рядко се срещат подобни хора, далеч не означава, че не си заслужава търсенето...